Климатици като всеки нормален човек, си мечае лятото да отиде на море. На морето е прекрасно- лекия бриз те гали по лицето, лежиш си на белия шезлонг, пиеш студено мохито и зяпаш по цял ден мацки. Това искаше да прави и климатици. Само, че имаше малък проблем- климатици нямаше пари. Работеше нископлатена работа като държавен чиновник и имаше 2 месеца отпуска, обаче за какво му е тая отпуска като няма пари да отиде на море. Няма справедливост на този свят. Климатици обаче реши, че ще прави, ще струва, но на море ще отиде.
И започна да си търси работа за лятото- да поработи- един месец и после с изкараните пари да замине за една седмица. Мина една седмица, после още една, но климатици не си намираше работа, а пък и отпуската му започваше да свършва. Накрая климатици беше толкова отчаян и толкова силно искаше да отиде на почивка, че се хвана да почиства улиците, заедно с работниците от чистота. Вярно заплащането беше малко, но щеше да му стигне за една седмица в икономичен режим на морето- без шезлонг и мохито, но поне бриза е безплатен и за зяпането пари не искат… все още. И климатици се хвана да чисти улиците- доста изморителна дейност в сравнение с другата му работа- основното му задължение там беше да подрежда папките по големина и да защипва с телбод листите, за да не разпиляват. Наистина като метач на улиците, климатици доста се изтощаваше. Нямаше много мъже чистачи- повечето бяха жени и то от по-мургавата раса, но на климатици не му пречеше- само да изкара пари за морето. Накрая на месеца му платиха трудно изкараната заплата и климатици беше доста разочарован от нейния размер, но какво да се прави- нямаше да остане седмица, а 4 дена, но все пак си е море. За да направи почивката си възможно най-икономична климатици реши да пътува с БДЖ. Вярно е, че от време на време влаковете се запалваха, но пък си беше сигурен и евтин държавен транспорт, а климатици като държавен служител трябва да използва качествените публични блага, които предоставя държавата. Купи си билет климатици за влака- за отиване и връщане, така е даже още по-евтино, вечерта се качи на нощния влак за Бургас и в много добро настроение се отправи към морето. След 2 часа от доброто настроение на климатици не беше останало и следа. Това прекрасно публично благо- влакът е препълнен с хора от 0 до 80 години. В купето на климатици има 2 бебета близнаци, които просто не млъкват, отвън в коридора тиинейджъри седят на земята, играят белот и пият бира, като междувременно от един касетофон дъни Металика, някои се кара с кондукторката, а в съседните купета възрасни хора са си полегнали и блажено похъркват и озвучават и неговото купе. Климатици започва искрено да се моли скоро да стигне гарата, защото просто повече не издържаше. По едно време влака спря посред нищото и замлъкна. Нямаше повече тутуф-тутуф, а само детско пищене и Металика. Климатици сериозно се притесни- какво щеще да прави насред полето ако се развали влака. Направо му идеше да крещи. Мина кондукторката и каза, че влакът е претърпял сериозно повреда- пантографът му е счупен и не може да продължи. Щели да повървят километър-два до най-близкото село, където БДЖ щяло да им покрие нощувките и на сутринта ще хванат друг влак. Климатици сметна, че така ще му отиде един ден от вече платената почивка, през който няма да се къпе в морето, няма да зяпа мацки и няма да хваща тен. И всичко това, заради скапаното БДЖ! Но понеже не знаеше къде по-точно се намира, климатици трябваше да се примири със ситуацията и да тръгне заедно с останалите хора към селото. Там естествено нямаше за всички легла, даже не просто нямаше за всички, а имаше свободни 10 легла в 12 местния селски хотел. За влак с над 700 души, тези 10 места бяха от много голяма полза. Климатици си постла хавлията на земята в двора на хотела, заедно с още стотина човека и нареждаше и обиждаше до сутринта БДЖ, всички влакове и кондуктори. След една не особено приятна нощ сутринта злополучните пътници хванаха влака, в който си имаше правостоящи още от предните гари и след качването на това множество, просто не остана място къде човек да се обърне или седне. Климатици беше притиснат прав до вратата на тоалетната и така изкара оставащите 5 часа до Бургас. На гарата му се искаше никога да не беше тръгвал на море. Сега пред климатици стоеше още един превоз до Приморско, за където си беше резервил нощувка, което означаваше още два пропилени на вятъра часа в път, но нямаша какво да прави климатици. Хвана си маршрутката, която разбира се беше пълна и нямаше място да седне, затова пътува прав до градчето. След като пристигна в Приморско климатици вече беше на ръба на силите си и само искаше да се прибере в стаята си и да заспи. След едночасово обикаляне се оказа, че си е резервирал стая в най-отдалечения от плажа хотел, но на климатици вече не му пукаше. Влезе в стаята си и заспа върху покривката на леглото както си беше с дрехите и обувките. На другия ден климатици се събуди от ритмичното потропване на дъждовни капки по прозореца и му идеше да ревне на глас. През останалите 2 дни от морската почивка на климатици валя постоянно и започна да спира, когато дойде време да се връща обратно. Нямаше бриз, тен и мохито, само мухлясали от влагата дрехи, пневмония от студеното време, поради липса на дебели дрехи и огромни мазоли от мъкненето на багажа напред-назад. Това беше просто „страхотна” почивка. Климатици реши догодина да отиде на планина.