Мина една година от злополучната почивка на климатици. Дойде отново лято и климатици реши: тази година никакво море! Климатици беше решил, че ще отиде на планина. Прохладно време, топличко, открито басейнче, кръгъл бар до него, яки мацки. Всичко щеше да е перфектно. Мани ги тия препълнени морски курорти, където навсякъде пищат деца, играят на топка, която те удря по главата, пясък, жега, ужас. Друго си е на планината- така смяташе климатици. А пък като се сети за кошмарното си пътуване миналата година, климатици реши, че морето не си заслужава всичко това. 15 часа път и за какво- за да си седи климатици 2 дена в стаята и да мухлясва.
Вече край, решено е, тази година климатици отива на планина. Само трябва да събере нужните пари за това. Климатици пак се пробва да го вземат за чистач, но от чистота, казаха, че не им трябват повече хора. Затова климатици започна да си търси другаде работа. Накрая го взеха за контрола по заместване в градския транспорт. За един месец като контрола, климатици се сдоби с навехнат крак, изкълчена китка и счупен зъб. Хората не обичат контролите. Половината от трудноспечелената заплата на климатици цени отиде за ортопед и зъболекар, а като чу колко ще му струва новият зъб му стана лошо. Но климатици беше твърдо решен да отиде на планина и един зъб нямаше да го спре. Купи си билет за автобуса- втори път не правеше грешката да пътува с влак и си стегна багажа за почивка. Климатици беше решил този път да бъде перфектно. Качи се климатици на автобуса и се отправи към планинския курорт. Понеже отново се съобразяваше с тънкия си бюджет, климатици беше избрал сравнително евтин курорт, който обаче за съжаление беше по-далече от останалите, но все пак по-близо от морето. Климатици си каза: какво пък толкова, нали съм в автобус ще спя през цялото време и спокойно се качи и се приготви за сън. Лошото обаче, което климатици не знаеше, беше че докато стигне до курорта ще пътува почти изцяло през планини, с доста завои. Скоро климатици установи този факт. След един час пътуване му се искаше никога да не се бе качвал на този дяволски рейс. Тези завои нямаха край. Не само на климатици му ставаше лошо, на доста от другите пътници също им причерняваше, позеленяваха и се налагаше шофьорът да спира през 15 минути, за да се оправят. Така пътуването трая не 3 часа, колко си мислеше климатици, а 6. Но важното беше, че климатици пристигна в курорта невредим, като изключим болките в стомаха, но това се преживяваше. Климатици нямаше търпение да си остави багажа и да скочи в басейна. Намери си хотела, остави си нещата в стаята и се отправи към табелата, която сочи къде се намира басейнът. Климатици скоро откри басейна или по точно нещо, което преди е било басейн, а сега представляваше просто една дупка. Климатици беше шокиран и отиде на рецепцията, за да пита защо басейнът е празен. От там му отговориха, че в момента нямали много посетители, пък и кризата не била подминала и тях, затова не използвали басейна. Климатици беше тотално потресен и възмутен, вдигна им скандал, но те не му обърнаха никакво внимание. Администраторката му каза да отиде на градския басейн, там имало вода колкото си иска. Това успокои климатици- значи почивката беше спасена. Взе си хавлийката и се отправи към градския басей, който се намирал на центъра. Там разбира се беше пълно с хора, които се бяха събрали от всякъде. От самото градче, от съседните градове, туристи, абе с две думи беше си пълна лудница. Шезлонгите естествено бяха свършили, затова климатици си просна хавлията на плочките. И взе да се оглежда за мацки. Лошото беше, че мацки нямаше. Нямаше дори мацка. Навсякъде около климатици беше пълно с баби, майки с деца от 0 до 12 години и момиченца от 0 до 12 години. Освен тях имаше и дядовци. А да не забравяме и климатици. С това се изчерпваше разбора на полово-възрастовата структура на плажуващите край басейна. Климатици беше просто изключително възмутен и се чувстваше много прецакан. На бара предлагаха само минералана вода и натурални сокове, нямаше дори биричка. Климатици се чудеше какво да прави, полежа, полежа и си тръгна. Просто тази картина с дебели пенсионерки и малки пищящи и пръскащи го с вода деца му идваше в повече. Прибра се климатици в хотела, в който имаше, както в последствие установи, само възрастни двойки пенсионери, повечето немско- и англоговорящи и тук- таме по някои руснаци. Оказа се, че и тук климатици е може би най-младият представител на човешката раса. Изключително депресираща представа. Климатици реши другия ден да го прекара в изкачване на планината до върха, защото поне там се надяваше да срещни хора на възраст 18-40 години. Речено- сторено. Взе на другия ден климатици една раница от близкия магазин, напълни я с бира, солети и чипс и беше готов да превзема върхове. От администрацията на хотела му казаха къде се събират групите за изкачване и тръгна климатици с бодра крачка натам. Когато стигна и огледа другите планинари, настроението му вече не беше толкова добро. Отново беше пълно с хора над 60 години, с баби с широкополи шапки и дядовци с кецове. Много неприятна ситуация. Но пък водачът каза, че по пътя ще се срещнат с още една група, която тръгва от друго населено място и ще продължат изкачването заедно. Тази информация запали нова надежда в душата на климатици и с бодра крачка се отправи да покорява върха. След няколко часа, душата на климатици вече не пееше: айларипииии, а по скоро: няма ли друг живот! Срещнаха другата група планинари, в която имаше само една двойка под 40 години и те бяха щастливо женени и не спираха да демонстрират на всички дълбоките си чувства, което предизвикваше вълна на отвращение у климатици. И така докато климатици се ядосваше сам на себе си, защо тръгна да изкачва тази планина и че вчера му беше много по-добре с дечицата на басейна, изведнъж кракът му попадна в дупка, климатици загуби равновесие, падна и се търкаля докато не го спря доста масивен камък. Всички бяха много изплашени за климатици и веднага се свързаха с планинската спасителна служба, която изпрати спасители с носилка да свалят климатици от планината и да го закарат в най-близката болница. Докторите установика, че климатици има счупен крак, спукано ребро, фрактура на главата, и си е счупил зъба, който си беше поправил преди да замине на почивка. Предписаха му продължително лечение, няколко месеца в гипс на легло и да намери човек, който да се грижи за него. Единствения човек, който щеше на драго сърце да се грижи за климатици беше майка му и от тази мисъл му стана още по-зле. Да се беше причукал като падна по тоя склон, за да си спести тази агония. Това беше най-лошата почивка, на която е бил климатици. Догодина 100% климатици щеше да си остане вкъщи.