Ключар е високо ерудиран човек, който се движи само с интелектуалци и хора от културните среди. За ключар ежедневието на обикновените хора е травиално и пошло, той не ги считаше за достойни да си комуникират с него и да го занимават със скучните си проблеми. Не, за ключар бяха от значение само проблемите на световния театър и балет, на световната опера на глобалните затруднения на културата и изкуството, а не някакви си незначителни проблеми като войни и световен глад.
За ключар всеки, който не разбиране и не ценеше изкуството не заслужаваше да диша въздухът на земята. За да има достатъчно средства да посещава всички културни мероприятия, които се организираха, ключар живееше доста скромно. Даже ключар живееше още при майка си, която слава богу, взимаше голяма пенсия, понеже цял живот е работила в държавни институции и министерства и можеше да покрива с нея сметки и да осигурява прехраната им. А цялата заплата на ключар, която изобщо не е малка, защото той заема доста висок ръководен пост в международна спедиторска компания, отиваше за билети на всички премиери в операта, театъра и балета понякога, когато имаше добри и стойностни филми ходеше и на кино, но се случваше по-рядко, защото според ключар, това изкуство беше залято с евтина и сладникава американска помия, която отвращаваше истинските ценители на осмото изкуство. И така си живееше ключар блажено дълги години, майка му го издържаше, а той беше посветил живота си на изкуството. Обаче един дъждовен ден се случи нещо, което разтърси из основи живота на ключар- майка му почина. Възрастаната жена била блъсната от кола, докато пресичала Цариградско шосе, което наистина си е опит за самоубийство, което в нейния случай е завършило с успех. И така ключар погреба майка си и потъжи един-два месеца, затова се беше затворил в дома си и никъде не излизаше, освен до работа и обратно вкъщи. Когато обаче взе да минава мъката по майка му, ключар започна да осъзнава какво му предстои. Вече няма да има ходене на всички премиери, на всички концерти, опери, оперети, мюзикали. Няма да има места в ложата на народния театър, в балконите на оперните представление, на първия ред на концерти на световните филхармонии в НДК. Нее, няма да има. Сега пред ключар се очертаваха: чакане на опашки пред топлофикация, щандовете със замразени храни в Била, доматите и краставиците на женския пазар и икономичните пакети от плащаш 2, получаваш 3 в Карфур. Не искаше такъв живот ключар, но какво можеше да направи, за да го предотврати. Вече я нямаше скъпата му майчица, която да се грижи за него и той сам трябваше да поеме този тежък товар по своето изхранване. Първите дни на ключар като самостоятелен възрастен човек, замалко да се превърнат в последните му земни дни. Първия ден след като беше реши, че ще се захване сериозно с живота си, реши че повече няма да ходи като някой селяндур с измачкани ризи на работа и се зае със задачата да си изглади ризата. Щом толкова хора по света можеха да го правят, значи и ключар можеше. Включи ключар ютията и реши, че докато я чака да загрее, ще отиде да си направи кафе. Докато си правеше кафе, ключар включи телевизора и по него в сутрешния блок даваха критиката на снощната премиера на балетът „Лебедово езеро”. Репортерът каза, че това било най-доброто изпълнение на лебедово езеро от 50 години насам и си е заслужавало всяка стотинка от цената на билета, които били заплатили, стотиците истински ценители на изкуството. Ключар замалко не се ракрещя на този пуяк, че най-истинският ценител на изкуството е той, но сега не може да си позволи билет от 150лв за балет. И така ключар потъна в самосъжаление, което трая докато не му замириса на нещо изгоряло и той започна да се чуди дали мирише при него, или някъде другаде в блока. Ключар започна мислено да прехвълря през мозъка си включените електоуреди: печка-не, сешоар-не, кафемашина, погледна я-не, телевозор- определено не, хладилник- също не, ютия-не…. о боже господи! Ключар скочи от стола и хукна към стаята, където гладеше. Когато отвори вратата, от контакта на ютията хвърчаха искри, и пламъци вече бяха обхванали завесите. Ключар изпадна в паника. А сега какво щеше да прави. Втурна се към кухнята и напълни едно шише с вода, с което заля ютията и контакта. Много грешно решение. Огънят избухна с още по-голяма сила и започна да поглъща всичко около него. Ключар тръгна да търси телефона си, за да се обади на пожарната. Когато го намери огънят вече го застигаше и сериозно го обгори. Скоро пристигна пожарната и спаси, каквото можа от дома на ключар. А самия ключар се озова в Пирогов с първа степен изгаряне. Но като се замислеше можеше и да е по-зле. Първият ден от новия му живот не потръгна много добре. Дано поне вторият е по-спокоен!