И дограма отново имаше среща с непознат. Не знаеше как точно се случи, но се случи. Всъщност имаше представа как стана, но просто дограма се надяваше тази й среща да няма нищо общо с една друга среща с непознат, която разклати психиката й за дълго време и като се сетеше за нея сънуваше кошмари, с огромни червени домати на мотори, които я преследват, за да изцапат бялата й сатенена рокля. Наистина много странни сънища сънуваше дограма след първата й среща с непознат, затова дълго време не беше повтаряла. И тогава срещна НЕГО.
Той беше съвършен. PVC дограма го срещна в градската библиотека- значи беше умен и освен това изглеждаше като професионален модел. Без да се двоуми дълго, дограма взе решение да го покани на среща. Господин идеален бързо се съгласи и се разбраха да излязат в сряда (дограма имаше лоши спомени с петъчни излизания). Този път му каза направо да се чакат в заведението, което тя избра ( повече никакви колиби на забравени от бога места) и всеки щеше да пристигне със собствен транспорт (никога, никога повече нямаше да се качи на мотор). Момчето прие всички условия на дограма и се разделиха след няколко минути. PVC дограма беше изключително щастлива и сигурна, че този път е направила правилен избор. Все пак срещна момчето в библиотека няма как да излезе лош. В деня на срещата им дограма пак се беше постарала да изглежда възможно най-добре, без да се престарава. Пак отиде на фрозьор и гримьор, но се размина с масажиста и маникюриста, защото реши, че прекалено. Облече една от изключително скъпите си рокли, сложи си 15 сантиметрови токчета и беше готова да покорява интелектуалеца от библиотеката. PVC дограма се отправи към ресторанта със собствената си кола и пристигна първа. Седна на една от по- закътаните маси и зачака нейния герой да пристигне. И чака. И чака. Господинът дойде след 1 час. Дограма вече смяташе да си тръгва, изключително бясна, че тоя кретен я е накарал да чака 1 час и той се появи отнякъде и седна на масата. PVC дограма му хвърли изпепеляващ поглед и зачака извинение за огромното му закъснение. Няма братче- господинът си поръча уиски и започна да й обяснява, че трудно намерил ресторанта, пита я дали добре е съчетал ризата цвят бордо със светлобежовия панталон и някакви подобни глупости, но без следа от извинение. Дограма го гледаше невярващо и не можеше да разбере дали той се преструва или наистина е толкова тъп. Но се сети къде го срещна и започна да се успокоява, че в библиотеката все пак не ходят някакви олигофрени, а интелигентни хора. И дограма реши да поведе разговора на по-високо интелектуално ниво, за да може и той да се включи. Дограма заговори за безредиците във Великобритания, за това как САЩ е трябвало да увеличи лимитът на държавния си дълг, с няколко милиарда, защото в противен случай са щели да фалират, за гражданската война в Либия и изключителните проблеми, които имат бунтовниците решили да свалят диктатора Кадафи, но нито една от тези теми не представляваше интерес за нейния интелектуалец. PVC дограма се зачуди дали първоначалното й мнение е било правилно и съмнението започна да надига грозната си глава. Дограма реши да го остави сам да поведе разговора на теми, които предствляват интерес за него и го попита какво е хобито му. Момчето отговори, че много обича да спортува: бягане, плуване, футбол, тенис изобщо всичко, което му осигурява физическо натоварване. И освен това шиел гоблени. Последното изявление тотална потресе дограма. Как за бога е попаднала на единствения мъж на планетата, който шие гоблени. PVC дограма наистина не можеше да си го обясни. Но поне спорта беше добре- тя обичаше спортисти. Дограма го пита с какво се занимава, каква е работата му. Отговори й, че работи в магазин за електроника като продавач-консултант. Не беше най-престижната професия, но все пак е по-добре от чистач, нали! На дограма й омръзна да му изкарва думите с ченгел от устата и му каза да разкаже нещо за себе си. Разказа й, че е роден в малък град, но е дошъл в столицата, за да следва. Съответно не завършил, защото го скъсали на всички изпити още първи курс и се наложило да прекъсне, но той каза на дограма, че един ден ще завърши, бил сигурен в това. PVC дограма като го гледала не била много сигурна, но решила да не се обажда. От тогава работел като продавач-консултант в този магазин. Дограма леко шокирана го попита от колко години работи там и той й отговори, че скоро станали 6. Шест години като продавач-консултант- трябва да си или много тъп, или много неамбициозен, за да го постигнеш. „Интелектуалецът” каза на дограма, че сега живее с едни приятели- четирима, в двустаен апартамент и им излизало доста изгодно. С всяка следваща дума дограма все повече се чудеше как може толкова тотално да се объркала за него. Че какви хора ще живеят 5 души в две стаи, за да не дават повече пари. При положение, че той не вади малко пари, както сам й обясни, че въпреки, че е продавач-консултант вече бил старши и обучавал другите и му плащали повече за това. От тази информация не стана по-добре на дограма. Най-накрая дограма не издържа и реши да го попита какво е правил в библиотеката-все пак такива като него, след като разбра за живота му, не четат книги. Той се засмя и й каза, че е придружавал единия от съквартирантите си, който се бил зарибил по някакви ретро комикси, които ги имало само в библиотеката и ходил да си ги взема. Е вече тази информация дойде в повече на дограма. Той не само, че не е бил в библиотеката, за да си вземе книга, ами просто е придружавал някакъв друг кретен да си вземе комикс. PVC дограма се зачуди какво не й е наред, че постоянно привлича такива откачалки, но не намери отговр. Всъщност отговорът беше, че излиза на срещи с непознати. Дограма скоро след като приключи вечерята си стана, пожела му приятна вечер и си тръгна, обещавайки, си, че никога, никога повече няма да излезе с непознат, ако ще да го срещне в Бъкингамския дворец и да има корона на главата си.