Публикации – услуги и продукти за всеки

Ключар е високо ерудиран човек, който се движи само с интелектуалци и хора от културните среди. За ключар ежедневието на обикновените хора е травиално и пошло, той не ги считаше за достойни да си комуникират с него и да го занимават със скучните си проблеми. Не, за ключар бяха от значение само проблемите на световния театър и балет, на световната опера на глобалните затруднения на културата и изкуството, а не някакви си незначителни проблеми като войни и световен глад.

За ключар всеки, който не разбиране и не ценеше изкуството не заслужаваше да диша въздухът на земята. За да има достатъчно средства да посещава всички културни мероприятия, които се организираха, ключар живееше доста скромно. Даже ключар живееше още при майка си, която слава богу, взимаше голяма пенсия, понеже цял живот е работила в държавни институции и министерства и можеше да покрива с нея сметки и да осигурява прехраната им. А цялата заплата на ключар, която изобщо не е малка, защото той заема доста висок ръководен пост в международна спедиторска компания, отиваше за билети на всички премиери в операта, театъра и балета понякога, когато имаше добри и стойностни филми ходеше и на кино, но се случваше по-рядко, защото според ключар, това изкуство беше залято с евтина и сладникава американска помия, която отвращаваше истинските ценители на осмото изкуство. И така си живееше ключар блажено дълги години, майка му го издържаше, а той беше посветил живота си на изкуството. Обаче един дъждовен ден се случи нещо, което разтърси из основи живота на ключар- майка му почина. Възрастаната жена била блъсната от кола, докато пресичала Цариградско шосе, което наистина си е опит за самоубийство, което в нейния случай е завършило с успех. И така ключар погреба майка си и потъжи един-два месеца, затова се беше затворил в дома си и никъде не излизаше, освен до работа и обратно вкъщи. Когато обаче взе да минава мъката по майка му, ключар започна да осъзнава какво му предстои. Вече няма да има ходене на всички премиери, на всички концерти, опери, оперети, мюзикали. Няма да има места в ложата на народния театър, в балконите на оперните представление, на първия ред на концерти на световните филхармонии в НДК. Нее, няма да има. Сега пред ключар се очертаваха: чакане на опашки пред топлофикация, щандовете със замразени храни в Била, доматите и краставиците на женския пазар и икономичните пакети от плащаш 2, получаваш 3 в Карфур. Не искаше такъв живот ключар, но какво можеше да направи, за да го предотврати. Вече я нямаше скъпата му майчица, която да се грижи за него и той сам трябваше да поеме този тежък товар по своето изхранване. Първите дни на ключар като самостоятелен възрастен човек, замалко да се превърнат в последните му земни дни. Първия ден след като беше реши, че ще се захване сериозно с живота си, реши че повече няма да ходи като някой селяндур с измачкани ризи на работа и се зае със задачата да си изглади ризата. Щом толкова хора по света можеха да го правят, значи и ключар можеше. Включи ключар ютията и реши, че докато я чака да загрее, ще отиде да си направи кафе. Докато си правеше кафе, ключар включи телевизора и по него в сутрешния блок даваха критиката на снощната премиера на балетът „Лебедово езеро”. Репортерът каза, че това било най-доброто изпълнение на лебедово езеро от 50 години насам и си е заслужавало всяка стотинка от цената на билета, които били заплатили, стотиците истински ценители на изкуството. Ключар замалко не се ракрещя на този пуяк, че най-истинският ценител на изкуството е той, но сега не може да си позволи билет от 150лв за балет. И така ключар потъна в самосъжаление, което трая докато не му замириса на нещо изгоряло и той започна да се чуди дали мирише при него, или някъде другаде в блока. Ключар започна мислено да прехвълря през мозъка си включените електоуреди: печка-не, сешоар-не, кафемашина, погледна я-не, телевозор- определено не, хладилник- също не, ютия-не…. о боже господи! Ключар скочи от стола и хукна към стаята, където гладеше. Когато отвори вратата, от контакта на ютията хвърчаха искри, и пламъци вече бяха обхванали завесите. Ключар изпадна в паника. А сега какво щеше да прави. Втурна се към кухнята и напълни едно шише с вода, с което заля ютията и контакта. Много грешно решение. Огънят избухна с още по-голяма сила и започна да поглъща всичко около него. Ключар тръгна да търси телефона си, за да се обади на пожарната. Когато го намери огънят вече го застигаше и сериозно го обгори. Скоро пристигна пожарната и спаси, каквото можа от дома на ключар. А самия ключар се озова в Пирогов с първа степен изгаряне. Но като се замислеше можеше и да е по-зле. Първият ден от новия му живот не потръгна много добре. Дано поне вторият е по-спокоен!

Мина една година от злополучната почивка на климатици. Дойде отново лято и климатици реши: тази година никакво море! Климатици беше решил, че ще отиде на планина. Прохладно време, топличко, открито басейнче, кръгъл бар до него, яки мацки. Всичко щеше да е перфектно. Мани ги тия препълнени морски курорти, където навсякъде пищат деца, играят на топка, която те удря по главата, пясък, жега, ужас. Друго си е на планината- така смяташе климатици. А пък като се сети за кошмарното си пътуване миналата година, климатици реши, че морето не си заслужава всичко това. 15 часа път и за какво- за да си седи климатици 2 дена в стаята и да мухлясва.

Вече край, решено е, тази година климатици отива на планина. Само трябва да събере нужните пари за това. Климатици пак се пробва да го вземат за чистач, но от чистота, казаха, че не им трябват повече хора. Затова климатици започна да си търси другаде работа. Накрая го взеха за контрола по заместване в градския транспорт. За един месец като контрола, климатици се сдоби с навехнат крак, изкълчена китка и счупен зъб. Хората не обичат контролите. Половината от трудноспечелената заплата на климатици цени отиде за ортопед и зъболекар, а като чу колко ще му струва новият зъб му стана лошо. Но климатици беше твърдо решен да отиде на планина и един зъб нямаше да го спре. Купи си билет за автобуса- втори път не правеше грешката да пътува с влак и си стегна багажа за почивка. Климатици беше решил този път да бъде перфектно. Качи се климатици на автобуса и се отправи към планинския курорт. Понеже отново се съобразяваше с тънкия си бюджет, климатици беше избрал сравнително евтин курорт, който обаче за съжаление беше по-далече от останалите, но все пак по-близо от морето. Климатици си каза: какво пък толкова, нали съм в автобус ще спя през цялото време и спокойно се качи и се приготви за сън. Лошото обаче, което климатици не знаеше, беше че докато стигне до курорта ще пътува почти изцяло през планини, с доста завои. Скоро климатици установи този факт. След един час пътуване му се искаше никога да не се бе качвал на този дяволски рейс. Тези завои нямаха край. Не само на климатици му ставаше лошо, на доста от другите пътници също им причерняваше,  позеленяваха и се налагаше шофьорът да спира през 15 минути, за да се оправят. Така пътуването трая не 3 часа, колко си мислеше климатици, а 6. Но важното беше, че климатици пристигна в курорта невредим, като изключим болките в стомаха, но това се преживяваше. Климатици нямаше търпение да си остави багажа и да скочи в басейна. Намери си хотела, остави си нещата в стаята и се отправи към табелата, която сочи къде се намира басейнът. Климатици скоро откри басейна или по точно нещо, което преди е било басейн, а сега представляваше просто една дупка. Климатици беше шокиран и отиде на рецепцията, за да пита защо басейнът е празен. От там му отговориха, че в момента нямали много посетители, пък и кризата не била подминала и тях, затова не използвали басейна. Климатици беше тотално потресен и възмутен, вдигна им скандал, но те не му обърнаха никакво внимание. Администраторката му каза да отиде на градския басейн, там имало вода колкото си иска. Това успокои климатици- значи почивката беше спасена. Взе си хавлийката и се отправи към градския басей, който се намирал на центъра. Там разбира се беше пълно с хора, които се бяха събрали от всякъде. От самото градче, от съседните градове, туристи, абе с две думи беше си пълна лудница. Шезлонгите естествено бяха свършили, затова климатици си просна хавлията на плочките. И взе да се оглежда за мацки. Лошото беше, че мацки нямаше. Нямаше дори мацка. Навсякъде около климатици беше пълно с баби, майки с деца от 0 до 12 години и момиченца от 0 до 12 години. Освен тях имаше и дядовци. А да не забравяме и климатици. С това се изчерпваше разбора на полово-възрастовата структура на плажуващите край басейна. Климатици беше просто изключително възмутен и се чувстваше много прецакан. На бара предлагаха само минералана вода и натурални сокове, нямаше дори биричка. Климатици се чудеше какво да прави, полежа, полежа и си тръгна. Просто тази картина с дебели пенсионерки и малки пищящи и пръскащи го с вода деца му идваше в повече. Прибра се климатици в хотела, в който имаше, както в последствие установи, само възрастни двойки пенсионери, повечето немско- и англоговорящи и тук- таме по някои руснаци. Оказа се, че и тук климатици е може би най-младият представител на човешката раса. Изключително депресираща представа. Климатици реши другия ден да го прекара в изкачване на планината до върха, защото поне там се надяваше да срещни хора на възраст 18-40 години. Речено- сторено. Взе на другия ден климатици една раница от близкия магазин, напълни я с бира, солети и чипс и беше готов да превзема върхове. От администрацията на хотела му казаха къде се събират групите за изкачване и тръгна климатици с бодра крачка натам. Когато стигна и огледа другите планинари, настроението му вече не беше толкова добро. Отново беше пълно с хора над 60 години, с баби с широкополи шапки и дядовци с кецове. Много неприятна ситуация. Но пък водачът каза, че по пътя ще се срещнат с още една група, която тръгва от друго населено място и ще продължат изкачването заедно. Тази информация запали нова надежда в душата на климатици и с бодра крачка се отправи да покорява върха. След няколко часа, душата на климатици вече не пееше: айларипииии, а по скоро: няма ли друг живот! Срещнаха другата група планинари, в която имаше само една двойка под 40 години и те бяха щастливо женени и не спираха да демонстрират на всички дълбоките си чувства, което предизвикваше вълна на отвращение у климатици. И така докато климатици се ядосваше сам на себе си, защо тръгна да изкачва тази планина и че вчера му беше много по-добре с дечицата на басейна, изведнъж кракът му попадна в дупка, климатици загуби равновесие, падна и се търкаля докато не го спря доста масивен камък. Всички бяха много изплашени за климатици и веднага се свързаха с планинската спасителна служба, която изпрати спасители с носилка да свалят климатици от планината и да го закарат в най-близката болница. Докторите установика, че климатици има счупен крак, спукано ребро, фрактура на главата, и си е счупил зъба, който си беше поправил преди да замине на почивка. Предписаха му продължително лечение, няколко месеца в гипс на легло и да намери човек, който да се грижи за него. Единствения човек, който щеше на драго сърце да се грижи за климатици беше майка му и от тази мисъл му стана още  по-зле. Да се беше причукал като падна по тоя склон, за да си спести тази агония. Това беше най-лошата почивка, на която е бил климатици. Догодина 100% климатици щеше да си остане вкъщи.

И дограма отново имаше среща с непознат. Не знаеше как точно се случи, но се случи. Всъщност имаше представа как стана, но просто дограма се надяваше тази й среща да няма нищо общо с една друга среща с непознат, която разклати психиката й за дълго време и като се сетеше за нея сънуваше кошмари, с огромни червени домати на мотори, които я преследват, за да изцапат бялата й сатенена рокля. Наистина много странни сънища сънуваше дограма след първата й среща с непознат, затова дълго време не беше повтаряла. И тогава срещна НЕГО.

Той беше съвършен. PVC дограма го срещна в градската библиотека- значи беше умен и освен това изглеждаше като професионален модел. Без да се двоуми дълго, дограма взе решение да го покани на среща. Господин идеален бързо се съгласи и се разбраха да излязат в сряда (дограма имаше лоши спомени с петъчни излизания). Този път му каза направо да се чакат в заведението, което тя избра ( повече никакви колиби на забравени от бога места) и всеки щеше да пристигне със собствен транспорт (никога, никога повече нямаше да се качи на мотор). Момчето прие всички условия на дограма и се разделиха след няколко минути. PVC дограма беше изключително щастлива и сигурна, че този път е направила правилен избор. Все пак срещна момчето в библиотека няма как да излезе лош. В деня на срещата им дограма пак се беше постарала да изглежда възможно най-добре, без да се престарава. Пак отиде на фрозьор и гримьор, но се размина с масажиста и маникюриста, защото реши, че прекалено. Облече една от изключително скъпите си рокли, сложи си 15 сантиметрови токчета и беше готова да покорява интелектуалеца от библиотеката. PVC дограма се отправи към ресторанта със собствената си кола и пристигна първа. Седна на една от по- закътаните маси и зачака нейния герой да пристигне. И чака. И чака. Господинът дойде след 1 час. Дограма вече смяташе да си тръгва, изключително бясна, че тоя кретен я е накарал да чака 1 час и той се появи отнякъде и седна на масата. PVC дограма му хвърли изпепеляващ поглед и зачака извинение за огромното му закъснение. Няма братче- господинът си поръча уиски и започна да й обяснява, че трудно намерил ресторанта, пита я дали добре е съчетал ризата цвят бордо със светлобежовия панталон и някакви подобни глупости, но без следа от извинение. Дограма го гледаше невярващо и не можеше да разбере дали той се преструва или наистина е толкова тъп. Но се сети къде го срещна и започна да се успокоява, че в библиотеката все пак не ходят някакви олигофрени, а интелигентни хора. И дограма реши да поведе разговора на по-високо интелектуално ниво, за да може и той да се включи. Дограма заговори за безредиците във Великобритания, за това как САЩ е трябвало да увеличи лимитът на държавния си дълг, с няколко милиарда, защото в противен случай са щели да фалират, за гражданската война в Либия и изключителните проблеми, които имат бунтовниците решили да свалят диктатора Кадафи, но нито една от тези теми не представляваше интерес за нейния интелектуалец. PVC дограма се зачуди дали първоначалното й мнение е било правилно и съмнението започна да надига грозната си глава. Дограма реши да го остави сам да поведе разговора на теми, които предствляват интерес за него и го попита какво е хобито му. Момчето отговори, че много обича да спортува: бягане, плуване, футбол, тенис изобщо всичко, което му осигурява физическо натоварване. И освен това шиел гоблени. Последното изявление тотална потресе дограма. Как за бога е попаднала на единствения мъж на планетата, който шие гоблени. PVC дограма наистина не можеше да си го обясни. Но поне спорта беше добре- тя обичаше спортисти. Дограма го пита с какво се занимава, каква е работата му. Отговори й, че работи в магазин за електроника като продавач-консултант. Не беше най-престижната професия, но все пак е по-добре от чистач, нали! На дограма  й омръзна да му изкарва думите с ченгел от устата и му каза да разкаже нещо за себе си. Разказа й, че е роден в малък град, но е дошъл в столицата, за да следва. Съответно не завършил, защото го скъсали на всички изпити още първи курс и се наложило да прекъсне, но той каза на дограма, че един ден ще завърши, бил сигурен в това. PVC дограма като го гледала не била много сигурна, но решила да не се обажда. От тогава работел като продавач-консултант в този магазин. Дограма леко шокирана го попита от колко години работи там и той й отговори, че скоро станали 6. Шест години като продавач-консултант- трябва да си или много тъп, или много неамбициозен, за да го постигнеш. „Интелектуалецът”  каза на дограма, че сега живее с едни приятели- четирима, в двустаен апартамент и им излизало доста изгодно. С всяка следваща дума дограма все повече се чудеше как може толкова тотално да се объркала за него. Че какви хора ще живеят 5 души в две стаи, за да не дават повече пари. При положение, че той не вади малко пари, както сам й обясни, че въпреки, че е продавач-консултант вече бил старши и обучавал другите и му плащали повече за това. От тази информация не стана по-добре на дограма. Най-накрая дограма не издържа и реши да го попита какво е правил в библиотеката-все пак такива като него, след като разбра за живота му, не четат книги. Той се засмя и й каза, че е придружавал единия от съквартирантите си, който се бил зарибил по някакви ретро комикси, които ги имало само в библиотеката и ходил да си ги взема. Е вече тази информация дойде в повече на дограма. Той не само, че не е бил в библиотеката, за да си вземе книга, ами просто е придружавал някакъв друг кретен да си вземе комикс. PVC дограма се зачуди какво не й е наред, че постоянно привлича такива откачалки, но не намери отговр. Всъщност отговорът беше, че излиза на срещи с непознати. Дограма скоро след като приключи вечерята си стана, пожела му приятна вечер и си тръгна, обещавайки, си, че никога, никога повече няма да излезе с непознат, ако ще да го срещне в Бъкингамския дворец и да има корона на главата си.

Живял един водопроводчик, който се казвал отпушване на канали. Наистина твърде необикновено име, но се родил в банята и майка му, казала че си е дошъл с името. Какво друго може да стане човек с име отпушване на канали, освен водопроводчик. Отпушване на канали бил женен за канализация и двамата си живеели много добре от бизнеса му. Сега ще опишем малко от интересния и и вълнуващ живот на отпушване на канали и различните ВиК услуги, които той предлага на своите съграждани.
Отпушване на канали може да върши всичко, което му трябва на един уважаващ себе си водопроводчик: отпушване на канали, отпушване на мивки, отводняване на септични ями, монтиране на санитарен фаянс и всякакви други ВиК услуги, които биха потрябвали на някого. Отпушване на канали е изключителен професионалист, който върши съвестно работата си и помага на хората , решавайки проблемите им свъразни с водопроводната и канализационна система в дома им. И така един ден на отпушване на канали обикновено протича по следния начин.
Сутринта отпушване на канали се събужда и си взима душ. Междувременно жена му канализация прави закуска- пържени яйца и резени бекон, закуска за шампиони. Отпушване на канали закусва, целува канализация и се отправя към работата си. Там преглежда задачите си за деня и се отправя към първата за деня къща. Проблемът е запушен канал, който отпушване на канали трябва да отпуши. Фасулска работа за такъв професионалист като него. Когато пристига на адреса му отваря възрастна жена, която държи доста дръглива на вид котка. Тя обяснява на отпушване на канали много да внимава с канала й, защото не искала наводнение или нещо подобно да се случи. Отпушване на канали я успокои, че той е професионалист и ще се справи със запушването по най-добрия възможен начин. Отиде в банята отпушване на канали и се зае със запушения канал. Обаче той нещо му се опъваше. Отпушване на канали имаше много и различни инструменти за отпушване на канали, но нищо не се получаваше. Пробва с пружини, със специална машина, за по-дълбоко достигане навътре в канала, но явно запушването беше много сериозно и изобщо не поддаваше. И така докато отпушване на канали напъваше канала и се опитваше да го отпуши, тръбата поддаде и от нея изригна мръсна вода право в лицето на отпушване на канали, като наводни цялата баня и тръгна към коридора. Бабата и котката взеха да пищят и крещят, а бабата дори се закани на отпушване на канали, че ще го пребие с бастуна си. Отпушване на канали бая се уплаши и тътри да бяга като остави след себе си потоп и викна през рамо на бабето, да се обади на пожарната, да й източат водата, от къщата и че вече каналът й бил отпушен. След като пресече улицата в паническото си бягсвто, отпушване на канали се почувства в безопасност, когато един пантоф го застигна и го цапна по главата, което му подсказа, че не се е отдалечил достатъчно. Продължи да бяга отпушване на канали, докато не стигна до офиса си. Там на спокойствие си отдъхна и със закъснение се сети, че е забравил всички инструменти и оборудване в къщата на бабата и се притесни сега с какво ще работи. Накрая отпушване на канали реши, че ще го прави, както са го правили водопроводчиците в старите времена и извади един вакуум, който му напомнял за славните времена на водопроводчиците, когато с голи ръце са можели да отпушат канал, тоалетна или мивка. Те са били истински професионалисти и за отпушване на канали бяха нещо като герои. Та въоръжен с вакуума, отпушване на канали се зае със следващата си задача за деня. Отпушване на мивка през няколко улици. Идеално, беше близко и можеше да отиде без колата си. Когато стигна отпушване на канали до къщата и почука му отовори една доста яка мацка, която за миг го накара да забрави за канализация, забрави дори собственото си име. Тя му каза, че е запушена мивката в банята и ако може да я опуше без да повреди мивката или плочките, защото скоро правили ремонт в банята и тя много държала, да си остане така добре изглеждаща както е сега. Отпушване на канали, каза че той е професионалист и никога не би допуснал да повреди нечия баня и удобно не спомена за слаучая от по-рано. Тя заведе отпушване на канали в банята и го остави сам да оправи повредата. Отпушване на канали се зае със задачата, извади вакуума и започна да го движи над канала на мивката, но нещо не се получаваше. В миналото е било толкова лесно, си мислеше отпушване на канали. И продължи да работи с вакуума, но абсолютно нищо не се получаваше и мивката си седеше също толкова запушена, колкото както дойде. Накрая отпушване на канали реши да приложи малко сила, за да увеличи налягането и понатисна по-силно с вакуума, като почти се облегна на мивката. И тогава се случи, това, което не трябваше да се случва: мивката се стовари с гръм и трясък на пода, от стърчащите тръби зашуртя вода, теракота на пода се разби от тежеста на мивката и всичко заприлича на някакъв абсолютен кошмар. Яката мацка отвори вратата и като видя гледката, която се откри пред нея щеше да припадне. Отпушване на канали започна да я успокоява, че изглежда по-зле отколко е, че той щял сам да оправи банята, обаче тя просто не го слушаше, а гледаше в зеещата дупка на стената, където доскоро беше новата й мивка. И тогава полудя. Взе да налага отпушване на канали, ама здравата да го налага, с ръце, крака, нокти, плочки, каквото намереше. Отпушване на канали едвам се измъкна жив и тътри да бяга по-далече от нея. Тя продължаваше да го преследва и да го обижда, но отпушване на канали успя да се спаси. И си обеща повече никога да не използва вакуум, защото беше опасен за живота му.